"През 90-те години всички бяха свидетели на нашите люти битки с Иван Костов - те са едни от сериозните политически сблъсъци на прехода - идеологически и исторически. Битки за всеки законопроект. В партията помня, че имах нелеки дуели, да използвам това ваше понятие, с предишния лидер проф. Александър Лилов", разказва в интервю за в. "Стандарт" държавният ни глава Георги Първанов.

"С него спорехме дали БСП да стане социалдемократически тип партия или не, след това спорихме и за НАТО. Имахме тежки сблъсъци с Жан Виденов и неговия екип. В момента, в който станах председател, срещу мен се изправи сериозна опозиция. Понасял съм много удари, имал съм много неуспехи. Няма да забравя как като председател новобранец седмица след моя избор предложих на Висшия съвет на БСП състав на новото ИБ. И, очаквайки, че тези, които са ме избрали така мощно, почти единодушно ще приемат моя вариант за екип, допуснах да се направят допълнителни предложения. Накрая при гласуването от моя вариант не остана нищо. И две години, в най-тежкия период, аз работих с екип, който беше далеч от моите разбирания"

" И досега си спомням, през 2001 година, когато изненадата за мнозина беше огромна, ние така и не успяхме да се порадваме на победата. Аз и моят екип, хората, които ни симпатизираха, не направихме тържества по площадите, както става в Западна Европа. Ние, левите, аз идвам от българската левица, сякаш не умеем да се радваме. Аз например се радвам много повече на спортните победи. Виждали сте ме как изразявам радостта си при победа на волейболистите ни. Скачам при всяка спечелена точка и даже съм го казвал: Победата на европейското първенство, дай, Боже, тя сега да се повтори, тогава ме зарадва повече, отколкото моята президентска победа."

" Промени се самият политически живот в България. Първите четири години и следващите четири от периода, в който бях президент, бяха време на политическо спокойствие и стабилност - това беше най-успешният период от развитието на България в рамките на прехода. Моят диалог с тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски не беше безметежен, но беше принципен, коректен. Той беше лидер, премиер, на когото винаги може да разчиташ. През целия му мандат не помня случай, когато той да се е отметнал от думата си, не помня случай да ме е подвел в нещо. А това предполага и от моя страна да се търси максималното съгласие, предполага компромисност и аз мисля, че това е и в основата на успеха на България. "

"Аз ловувам по-специфично. Моят пряк интерес в лова са хищниците. И много искам, не сега като президент, но може би зимата, някои от колегите ви, които много нахъсано пишат и говорят по темата за моя лов, да изкарат едни 16 часа с президента. Защото да ловуваш, да чакаш, да дебнеш вълка, това означава 14-16 часа в най-лютите студове да прекараш в една барака и да не помръдваш през цялото време, да се взираш се в тъмнината през нощта с риск да не видиш нищо. Това ми се е случвало 20-30 пъти. Виждал съм вълци, последния път видях четири, които бяха доста далеч от мен - невероятна гледка! Истинско удоволствие е да наблюдаваш общуването в общността на най-умните животни в Европа, твърдя, че вълците са такива. И затова ми е толкова интересно да ловувам вълци и да отглеждам вълк...", допълни държавният ни глава .