Семейството ми е почтено, но единият ми син тръгна по кривите пътища. От година и половина се боря да го вкарам в релсите. А той напук на моите усилия все повече се усъвършенства като изпечен крадец. Толкова е ловък и манипулативен, че могат да му завидят и най-върлите апаши. Чудя се на кого в рода ни се е метнал - това споделя с тревога Димитър Георгиев от Горна Оряховица, пише "Труд".

От миналата година 16-годишният му син Стефан (името на момчето умишлено е променено) създава сериозни проблеми на родителите си, полицията и прокуратурата. Младежът учел в Професионалната гимназия по електротехника в железничарския град. Но за броени месеци навъртял 800 неизвинени отсъствия и се наложило да бъде прехвърлен в самостоятелна форма на обучение. Бягствата му от дома и скитничеството се превърнали в начин на живот. “Училище му е улицата. Не се прибира с дни, дори седмици наред. Преживява от кражби. Спи по входове на кооперации и по пейки в парковете”, оплаква се нещастният баща.

Момчето най-напред започнало да посяга на дребни суми от дома на родителите си. После захванало да задига железа и да ги предава за скрап. Преди година с двама връстници отмъкнали дарохранителницата от църквата “Св. Георги” в Горна Оряховица. Първоначално Стефан действал в комбина с други бандити, но престъпната дейност му се усладила, добил самочувствие и сега сам си е тартор. Преди месеци разбил и обрал 5-6 мазета наведнъж.

“Непълнолетният апаш е изключително дързък. Прониква в жилища през отворени врати и прозорци и обира за минути. Преди дни посред бял ден се вмъкнал през прозорец на къща и се озовал очи в очи със стопанката. Жената замръзнала от ужас, а младежът грабнал каквото е пред очите му и изчезнал”, разказа инспекторът от Детската педагогическа стая към РУП-Горна Оряховица Милко Календеров.

При нахлуването си в домове и офиси Стефан търсел предимно пари и ценности. Отмъквал златни накити. После се мятал на такси и отивал направо в златарските ателиета във Велико Търново, където пласирал бижутата. “Непрекъснато го хващаме, но понеже е непълнолетен, след броени часове отново е на свобода и веднага прави ново престъпление. Оказваме се безсилни да го задържим за дълго”, вдигат рамене криминалистите.

Неведнъж Стефан е изправян пред съда. “Момчето е дребничко на ръст и с миловидно изражение. В съдебната зала признава за деянията си и обещава, че повече няма да прави така. Дори се разплаква и така успява да умилостиви съдиите и те го пускат”, казват полицаи.

Докато Стефан върши сериозни пакости, баща му се поболял от диабет. “Това момче не разбира нито от добро, нито от лошо. Ще ни затрие. Веднъж ми прекипя, залостих го в банята и го бих. Още щом се отскубна, излетя навън и започна да ме замеря с камъни и да крещи: “Нещастник!”. Почти всеки ден съм в полицията. Седем пъти съм го обявявал за издирване. Моля го да дойде с мен по строителните обекти да работи и да изкара с честен труд 20 лв. надница. А той ми се изсмива в очите и отсича: “Ти луд ли си? Аз 20 лв. ги изкарвам за час”. Разсипах се да покривам щетите от неговите престъпления, а той на ден изкарва 150-200 лева”, разкрива Димитър Георгиев.

Изстрадалият баща се чуди какво да стори. “Веднъж една съдийка, вместо да постанови Стефан да бъде задържан за дълго и така да се пресече престъпната му кариера, се обърна към мен: “Господине, откраднатият от сина ви телефон струва само 300 лв. Сумата не е голяма, платете я в срок и момчето ще е на свобода”. Но за мен това са много пари. Жена ми се блъска в сладкарски цех за 400 лв. на месец. Плащам по 100 лв. за дело. Сега трябват 2100 лв. за съдебни процедури. Писна ми!”, гневи се Димитър Георгиев.

Той и съпругата му са вдигнали ръце от лошия младеж и неведнъж са депозирали молби до институциите Стефан да бъде настанен в интернат. “След поредно залавяне невръстният апаш бе прибран в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни закононарушители. При престоя му с него работи психолог. След като излезе от приемника, отново тръгна да краде. Разиграва и полиция, и прокуратура. Момчето дори е агресивно и се държи нагло с родителите си и с полицаите. Позволява си да казва: “Никой не може да ми въздейства, ще правя каквото си искам”, обяви Милко Календеров.

Със случая се занимавала и Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към община Горна Оряховица. Седемте членове на комисията обаче излизали все с едно и също формално решение: “Предупреждение за настаняване във възпитателно училище с интернат.”

“Два пъти внасяхме предложения до съда на момчето да му бъде наложено “задържане под стража”, но магистратите ги отхвърляха. Младежът има доказани над 30 престъпления и прави нови. Има изготвен обвинителен акт срещу него за 14 посегателства, но делото не може да тръгне, защото постоянно се трупат нови случаи”, обясниха от прокуратура в Горна Оряховица.

Препатилият баща на Стефан пък се чувства отчаян от действията на институциите и е напълно безсилен да вразуми непокорното момче. Затова вече обмисля най-крайния вариант. Консултирал се е с адвокати и захваща процедура за официален отказ от родителски права над детето си и разсиновяване.