Казвам се Филип Филев. Лекар съм. Завършил съм  през 1975 година медицинския факултет в София.Роден съм в София, майка софиянка, баща от село Калугерово, община Правец.
Както на времето Кенеди казваше “Аз съм един берлинчанин”, аз съм половин ботевградчанин. Надявам се с ваша помощ да стана пълен ботевградчанин!
Професионалният си път като хирург съм започнал от Етрополе, след което Окръжна болница в София и от 1 юни 1978 г. след конкурсен изпит съм асистент в Александровска болница, втора хирургия. В катедрата по хирургия съм дългогодишен  преподавател. Четири години съм работил в Мюнхенгладбах, на 26 км от Дюселдорф. Имам 40 научни труда. Последната монография, която съм написал, е хирургия на диафрагмата. Това е  една изключително трудна гранична област между двете кухини -гръдната и коремната. Член съм на международния конгрес на хирурзите, член съм на немското хирургическо дружество. Животът ми е минал в борба с туморите.
2006-та година, на 1 април, отделението по гастроентерология и онкология, което завеждам, сключихме договор с МБАЛ “Свети Врач” гр. Сандански.  Цялото отделение – петима хирурзи, заминахме за Сандански, където взехме дейността на хирургическото отделение. На практика такова нямаше и ние го създадохме. Две години минаха от тогава. Оперирахме 1500 човека, 22 смъртни случая, което прави 1.5%. Знаете, че световната статистика дава смъртност от операциите на апендиситите 3%. Горд съм с тези резултати. За тези две години болницата “Свети Врач”-Сандански участва с две презентации на световния конгрес 2006 г. Т..е. ние участвахме от името на “Свети Врач” в Мадрид в световния  хирургически конгрес и миналатага година през май на 124-ия немски конгрес в Мюнхен. Участвали сме и в два национални форума на хиругията във Велинград и Варна. Това е като научна продукция. Като хирургия в МБАЛ “Свети Врач” сме заработвали между 700 и 800 000 лв по клинични пътеки. А общо болницата в Сандански тегли годишно по над 3 600 000 лева по клинични пътеки от касата. Тези факти са ясни, те могат да бъдат изтеглени от Интернет, така че аз не приказвам празни приказки пред вас.
Защо съм тук? Тука съм, защото с мен се свърза дългогодишен мой стар приятел. И си реших, като че ли  човек трябва да направи нещо повече от хирургията. Хирургията е моя живот, но се надявам, че с общи услилия, не и без ваша помощ,  ще можем да променим нещата и в Ботевград. Доколко съм прав или крив – бъдещето ще го покаже. В едно нещо може да бъдете стопроцентово сигурни, което подписвам с двете си ръце: така както санданската хирургия в момента съм я вдигнал и съм я направил една от най-успешните  в България, т.е. в А-група и се бори за призовата тройка, така ще бъде и ботевградската хирургия. Защото аз ще докарам целия си екип, който е в Сандански. Това са хора от София и всичките са университетски хирурзи.
Аз съм отборен играч и смятам, че когато всички играят добре, тогава и  отборът печели. Сам човек не е за никъде, освен за WC-то. Това е  моето дълбоко убеждение.
Що се отнася до болницата, трябва да развием това, с което тя разполага като човешки ресурс. Сградата и апаратурата, уважаеми дама и господа, не правят медицина.  Медицината се прави от хората и от кадрите, които работят с тази болница. Ще трябва да видим  с какво разполагаме като квалитетни кадри, какво ни трябва да привличем, за да се попълним и да развием нещата там, където можем да бъдем наистина силни. Всичко останало, което е в тежест, просто ще трябва да го закрием. Няма смисъл да го влачиме.
Много години минаха, нито едно правителство в здравеопазването не се осмели да направи това, което трябваше да направи.  Вместо болницата в Бухово да мери кръвното на пет бабички, след като  това нещо – дето се казва и бабите сами могат да си направят, или някой друг да им го измери в вкъщи, и да се плащат ток, вода, осветление, отопление, това не е необходимо на тази държава. Не е нормално при това население и териториално разпределение да има 360 болници. Просто е  невъзможно, защото те ще кретат и хората ще получават по 300 лева заплата и накрая ефектът винаги ще е негативен, отрицателен. Може би 200 или 250 болници  са абсолютно достатъчни.  Не е необходимо болницата в Ботевград, давам го само като един пример, да развива абсолютно всички специалности.  Трябва само това, което е необходимо на града.  Не е необходимо примерно в ботевградската болинца да има сърдечна хирургия. Ето я къде е, на 40 км в София!  Но е задължително да има обща хирургия, задължително е да има спешна хирургия.
Уважеми дами и господа, името на една болница се гради от хирургията. Не защото аз съм хирург, а защото хирургията  е специалността, която пряко влияе върху човешкия живот.  Тя може да го цени и това е призвание, но тя може и да го отнеме. И това е трагедия. Колкото е по-силна една хирургия, толкова по-добра е една болница. Толкова по-голямо е името на болницата. Хиругрията тегли всичко след себе си. И е задължително на една такава голяма община като Ботевград да има една изградена, една здрава хирургия, в която населението да може да се лекува. Нужно е едно здраво детско отделение, едно родилно отделение, това са основните специалности, които са нужни. Тези неща ние трябва да се погрижим да ги окомплектоваме с кадри. Номер едно са кадрите. Оттам нататък са апаратурите. Често казват “ние нямаме апарат”. Да, но апаратът сам не работи. Този, който седи пред него, ако не вижда за какво става въпрос в апарата, все едно, че апаратът го няма. Аз много обичам да казвам една сентенция: църквата е тъмна, евангелието е ситно  и ако попът е кьоръв, ситуацията е много страшна. Ако попът обаче умее да прогледне, тогава нещата не стоят точно така. Нищо, че църквата е тъмна и нищо, че евнгелието е ситно. А поповете сме ние – лекарите, които сме вътре в болницата.
Трябва да се огледаме, за да привлечеме добри специалисти. В момента има много голямо текучество на медицински кадри, знаете го това.  Много добре ви е известтно защо ние от софийските болници тръгнахме по провинцията. Защото се смени философията на здравеопазването. Сега лекарите тръгнаха към пациентите си. Преди беше – мастодонти болници и всичките потоци отиват там. В малките болници – диспечери, които препращат по софийските болници. Философията на здравеопазването и финансирането вече е различно.  Сега лекарите отиват при пациентите. И затова по съвсем друг начин трябва да се гледа на здравеопазването.
За да се развие една добра, прилична база,  за да я търсят хората таза база, там трябва да има утвърдени имена и сепциалисти. Когато “Балкан”-Ботевград  търси някой да го изведе в челната тройка, той му предлага добри условия. Предлага му заплата, предлага му добри различни условия, и тогава той се съгласява.  
Що се отнася до негативите, които има ботевградската болинца, без ваша помощ няма да може да ги решим. Не е страшно, че болницата има близо 200 000 лв задължения за вода, газ и ток. По-страшни са задълженията, които има към фармацефтичните фирми. Ако вие сте собственик на едан фарма-фирма и ви дължат 300 000 лв за лекарства, ще дадете ли на тази болница още лекарства?
Може ли да се играе баскетбол без топка и без кошове? Може ли да се лекува без лекарства? Не ми го побира главата!
Лека-полека обаче тези неща трябва да ги вкараме в релсите.