Д-р Цвeтан Ненчев има призната специалност по хирургия от 1988 год. 20 години работи като хирург в МБАЛ – Ботевград. Пет години оперира в Ангола. В момента преглежда на хирургичен кабинет в бившата поликлиника.

Д-р Ненчев, Вие напуснахте ботевградската болница. Това направиха и други Ваши колеги. Какви са причините?

Трудно се взема решение за напускане от местен хирург, който живее до болницата и има 25 години трудов стаж. 20 от които са преминали в местната болница и 3 години е бил началник на отделение. Взех това категорично решение, защото не бях съгласен с организацията и методите на лечение в Хирургично отделение. Смятам, че същите мотиви са имали и другите колеги, които напуснаха – д-р Стоян Петров, който в момента е хирург в Пирогов, и д-р Здравко Златев – хирург и неврохирург във Военна болница. Имаше хирурзи от други градове, които идваха и си отиваха с излъгани надежди. Само през изминалата година нашата болница са напуснали трима хирурзи.
Няма ред в операционния блок – това е основната причина, която мога да посоча за нежеланието на лекарите-специалисти да останат тук на работа.

Имам информация, че жителите на нашата община предпочитат да се оперират в Пирдоп, София и други градове. Имате ли представа на какво се дължи това?

Когато отделението не предлага качествено лечение, съвсем нормално е пациентите и техните близки да търсят други болници.

Какво е вашето мнение за управлението на болницата? Работили сте при различни управители на МБАЛ. На кого от тях бихте поставили най-висока оценка.

Мисля, че в съвременната история на местната болница най-резултатно и ефективно бе управлението на д-р Наталия Минчева. Като един съвременен мениджър тя въведе ред и дисциплина. Наложи строг контрол върху изписването на лекарствени средства и стриктно спазване на работните графици. Д-р Минчева започна преструктуриране на сградния фонд с преместване на администрацията и отделението за лечение на белодробни болести. Всичко това доведе до работа по много клинични пътеки, добри приходи за болницата и по-високи заплати на персонала. На практика годината, през която д-р Минчева управлява болницата, бе финализирана с незначителни задължения. Но строгия контрол в болницата не се понрави на някои „влиятелни колеги” и управителката бе сменена.
/Бел. ред. В момента д-р Наталия Минчева е заместник директор на Националния институт по педиатрия/
 
Защо според Вас болницата непрекъснато трупа дългове?

С назначаването на следващия управител д-р Геров контролът и дисциплината просто бяха забравени и трупането на дългове беше въпрос на време. Д-р Стоева продължи в същия дух и в крайна сметка се стигна до сегашното състояние на болницата.

Вие лично виждате ли някакъв изход от положението?

Мисля, че да се излезе от сегашното положение първо трябва да се започне с преструктуриране на сградния фонд, за да се намалят разходите за ток, вода, газ, които са огромни и не съответстват на използваемостта на отделенията. Каквито и други мерки да се вземат в началото, без преструктуриране болницата ще продължи да трупа нови дългове.

Д-р Ненчев, как бихте коментирали решението, което наскоро взе Общинският съвет, сградният фонд на болницата да премине в активите на общината?

Не мога да коментирам. Дано решението на Общинския съвет е за добро, защото пътят на пациента до София понякога е много кратък, а понякога безкрайно дълъг.

Кои моменти от началото на Вашата кариера до момента няма да забравите никога?

Няма да забравя работата с д-р Енчев, който даваше всичко от себе си, за да ме научи на хирургия, както и работата му с екипа от млади хирурзи, които той създаде.
Ще помня и работата си по време гражданската война в Ангола. Чувствам удовлетворение от опита, който натрупах там.

Бихте ли се върнали да оперирате отново в МБАЛ – Ботевград?

Да, бих. Но при друго управление и други условия на работа.