Общото събрание на БАН не успя да реши как да подели бюджета за 2011 година между отделните институти.

Така бюджетът не беше гласуван. Той ще бъде обсъждан допълнително и евентуално ще бъде приет към средата на януари следващата година.

Средната заплата на учен от БАН е между 200 и 300 лв. 180 души са напуснали академията за последния месец и половина.
Това съобщи главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров.

Академията продължава с протестите, стана ясно по време на Общото събрание на научната институция. Хаджитодоров каза, че в академията има 300 свободни места за млади учени, които обаче, по думите му, едва ли ще приемат да работят в БАН при толкова ниски заплати.

Стефан Хаджитодоров заяви, че за пореден път днес са поканили министър Сергей Игнатов, с когото да обсъдят проблемите на академията. Станало ясно обаче, че министърът няма да може да дойде заради друг ангажимент.

По думите на Хаджитодоров в БАН са достатъчно важни проблемите, за да може министърът да отложи срещата си.

„Трябва да се движим в една абсолютно рестриктивна обстановка и да преразпределяме нещо, за което априори е ясно, че за нищо няма да стигне", коментира Хаджитодоров. Той посочи, че най-тежко е положението в институтите, които обслужват държавните нужди. Там са необходими средства за поддръжка на апаратурата и за обезпечаване на постоянните дежурства.

Академик Никола Съботинов увери ръководителите на институти към БАН, че всички те са значими за българската държава. Той обаче обясни, че в тази тежка ситуация повече пари ще получат институтите, които на всяка секунда дават информация на държавата - НИМХ, Геофизичният институт и обсерваториите.

„Хайде да не се сравняваме", призова Съботинов ръководителите на институти, които влязоха в спор заради липсата на средства. Всеки институт иска повече пари за заплати, за поддръжка на апаратурата, за стопанисване на сградите и други. „Виждате в каква критична ситуация се намираме. Виждате, че няма пари", обясни още Съботинов пред общото събрание на БАН.

Той допълни, че има някои институти, без чиято дейност България ще умре. По думите му самата държава осезаемо чувства нуждата от тях и се опитва да им помогне.

С 30% са намалени средствата, посочи Съботивнов и допълни, че за съжаление това е политика, насочена срещу БАН. По думите му академиците трябва да намерят начин да отговорят на тази политика.

Съботинов призова: „Да не се унищожаваме отвътре" и изрази убеденост, че академиците ще успеят, ако БАН работи в своята цялост и единност.

Ръководители на различни институти разказаха пред колегите си за проблемите, пред които са изправени. Няма средства за електроенергия, за поддържане на скъпоструващи съоръжения и за заплати. В залата беше изразено и мнението, че академиците обсъждат „бюджета на оцеляването", а други учени казаха, че не се обсъжда бюджет, а бъдещето на БАН.

Все още има опасения, че най-способните хора ще напуснат академията. Някои учени посочиха, че ако субсидията за БАН остане такава има две възможности - ръководството да обяви фалит и академията отново да се обърне към обществеността или да бъдат отпуснати допълнителни средства.

59 млн. лева е бюджетът на БАН за 2011г., а учените се превърнаха в няколко часа в счетоводители в опитите си да разпределят оскъдните средства, така че да има за всички.

Александър Петров от Института по физика на твърдото тяло сподели с колегите си, че наскоро се е завърнал от командировка в Индия, където разговарял с индийските си колеги за тежкото състояние на БАН и за това, че правителството прави опити да закрие академията.

Индийците коментирали, че това не трябва да се прави, защото науката е инвестиция в бъдещето. Те изразили недоумението си от факта, че правителството е „обявило война" на БАН. „Това е предателство", споделили те на Петров.

Самият той пък заяви по време на общото събрание, че „трябва да отидем в Тъмна Индия, за да ни обяснят колко е важна науката". Петров посочи, че единственото решение е БАН да не спира с протестите.

„Когато поискаме пари, политиците размахват закона и ни плашат с него", изтъкна още Петров.

Академик Никола Съботинов разказа, че на 16 декември е имал среща в Брюксел с европейския комисар по регионална политика. Съботинов и представители на академията са поставили пред него въпроса за сегашното състояние на академията и нейното бъдеще.

Комисарят по регионална политика е бил запознат с високата международна оценка за работата на академията ни, която според него е една добра марка за БАН. Академията е добре приета в Европа, посочи Съботинов. Еврокомисарят е изтъкнал, че това е изключително важно.

Той оценил високо реформата в академията и новата организация в дейността - наука в служба на обществото. Европейският комисар по регионална политика преди това е бил министър на образованието и науката в Австрия и по това време е отправял критики за затворената система на научната академия там.

По думите на Съботинов, европейският комисар е останал впечатлен от реформираната дейност на българските учени, но, очаквано, не е дал становището си по въпросите, касаещи БАН.

Съботинов и представителите на академията са информирали еврочиновника за евентуалния нов закон за БАН, който, ако бъде приет, заплашва да прекрати съществуването на академията.

Академикът изтъкна, че БАН са изпълнили около 550 проекта по рамковата програма на ЕС на стойност над 45 млн. евро. Това са инвестиции за развитие на науката в България, коментира той и допълни, че тези пари са важни европейски вложения, които не бива да бъдат провалени.
Съботинов посочи, че в никакъв случай не е за пренебрегване мястото на БАН в световната класация на научните институти.

Европейският комисар е бил много добре запознат предварително с проблемите на научния ни институт и е поискал да сравни сумите, отпускани за поддръжка на македонската, сръбската и турската академия на науките. Той е казал, че ще съдейства за среща между представители на БАН и комисарката по наука и иновации.

Съботинов посочи, че преди да замине в Брюксел е информирал премиера Борисов за предстоящата среща, за да не бъде изненадан.