Днес изтича последният срок за гражданите да впишат жилищните си сгради в регистрите на общините. За онези, които не са го сторили, Законът за етажната собственост предвижда тези действия да бъдат извършени от кметовете.

Срокът бе удължен до 30 юни 2010 година след внесените от Николай Пехливанов промени в Закона.

„Удължихме срока с идеята МРРБ да направи разяснителна кампания, която да задейства гражданската инициатива. За съжаление това не се случи. Общините нямат нито капацитет, нито средства и мотивация да изпълнят вменените им от законодателя задължения, в резултат на което Законът за етажната собственост ще остане само „на хартия”, коментира Пехливанов. „Проблемът нямаше да е толкова значим, ако не ни обкръжаваше масова безстопанственост и непрестанни конфликти между съседите, които водят до редица проблеми и безнаказаност.”

Едно от предложенията по време на обсъждането на промените беше, да се въведат наказателни или насърчителни процедури, които да подтикнат съсобствениците да се регистрират. Една от тях беше стартиране на пилотни проекти за саниране в общините, където има най-висок процент на регистрирани.

„Европейските изисквания за енергийна ефективност няма  да ни се разминат. Тепърва ще се изправим пред големия въпрос как да въведем енергийните паспорти и стандартите за тях, щом не можем да мотивираме хората да направят нещо толкова лесно като регистрацията”, споделя Пехливанов.

Около 100 милиона лева по Оперативна програма “Регионално развитие” бе размерът на субсидиите, които България трябваше да получи по проекта „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради”. Как ще бъдат разпределени те, предстои да видим. А статистиката недвусмислено показва, че парите са крайно необходими. Според оценка на експерти 10 % от панелните жилища в България се нуждаят от спешен ремонт. В България има близо 19 000 панелни блока, в които живеят над 1 700 000 души. Опасни сгради все още има и в централните части на големите градове.