Нови строги правила за продажба на храни в училищните столове въвежда Министерството на здравеопазването от 15-ти септември.

От началото на учебната година влиза в сила наредбата за здравословно храненена учениците, съобщи БНР.

Шоколадовите и захарни изделия, чипсът и газираните напитки няма да се продават в училищните бюфети.

При неспазване на изискванията глобите ще бъдат от сто до пет хиляди лева.

За изискванията, регламентирани в новата наредба 37 на Министерството на здравеопазването, съобщи на пресконференция началникът на отдел "Опазване на общественото здраве" в министерството на здравеопазването д-р Маша Гаврилова.

По думите й наредбата осигурява изискванията за осигуряване на здравословното хранене в училищата.

В училищните лавки вече не трябва да се продават захарни и шоколадови изделия- с изключение на шоколад, както и сладкарските продукти с високо съдържание на мазнини и захар - торти и пасти със сметанов или маслен крем, сиропираните сладкиши. Няма да се допуска вече и консумацията на сухи супи и бульони от учениците.

Ограничава се също използването на мазнини, на захар и сол в училищните бюфети и столове. От менюто на учениците отпадат и газираните напитки, посочи д-р Маша Гаврилова.

Тя съобщи, че е разрешена консумацията на бутилирани изворни и трапезни води, на 100-процентните натурални плодови и зеленчукови сокове, на плодовите и на плодово-зеленчуковите нектари, в които съдържанието на дизахариди не превишава 20 на сто от общата маса на продукта.

Ще се цели по-голяма консумация на плодовите и билковите чайове, както и на топлия шоколад. Има задължително изискване за млечните продукти  да със съдържание на мазнини до 2% и да нямат добавени растителни мазнини. Айрянът в училищата не трябва да съдържа сол, каза д-р Маша Гаврилова.

По думите й режимът на здравословното хранене в училищата трябва да включва предлагането на пълнозърнест хлябдва пъти седмично, както и на пълнозърнести макаронени изделия - макарони, юфка, спагети или закуски на зърнена основа, най-малко един път седмично.

Новата наредба предвижда един път в седмицата на учениците да се предлага риба, а птичето месо задължително да е без кожа. Телешкото, свинското и агнешкото месо трябва да са без видими мазнини, а колбасите вече се изключват като вариант за основно ястие.

Контролът по спазването на наредбата на МЗ се възлага на РИОКОЗ, като глобите и имуществените санкции варират от 100 до 5000 лева, обяви още д-р Маша Гаврилова.

През последните години у нас има тревожна тенденция за увеличаване на децата с наднормено тегло и със затлъстяване, каза на пресконференция в Министерството на здравеопазването проф. Стефка Петрова - заместник-директор на Националния център по опазване на общественото здраве.

Тя съобщи, че от 1997 г. се правят в България национални проучвания за затлъстяване сред цялото население, както и сред децата от 7 до 18-годишна възраст.

Национално представително проучване от 2008 г. сред първокласниците установи, че 30 на сто от децата в първи клас са с наднормено тегло, като 17% от тях са със свръхтегло, а 13 % - със затлъстяване, каза проф. Петрова.

По думите й това е много сериозен проблем, тъй като е свързан с увеличаването на риска за диабет в ранна детска възраст, както и с появата на хипертония при децата.

Проф. Стефка Петрова отбеляза, че децата с наднормено тегло се чувстват изолирани в училище и много по-трудно се приобщават към училищната среда.

Изпълнителният директор на УСБАЛ по детски болести Мария Екимова съобщи, че при децата със затлъстяване рискът за алергии е с 26 на сто по-висок от този при децата с нормално тегло, а рискът към хранителните алергии е с 59 на сто по-висок при затлъстелите деца.

По думите й до 7-годишна възраст хранителните навици у децата се изграждат в семейството, а след тази възраст - в училището.

Д-р Екимова каза още, че на година в тяхната болница идват по 100 деца с новооткрит диабет. През 2008 г. при нас постъпиха 182 деца със затлъстяване, като тази тенденция се запазва и за първата половина на 2009 г., допълни тя.