13-годишният Мехмед от Варна вече две години се бори с рака. Детето страда от Сарком на Юинг. Изтърпява операция по отстраняване на 3 ребра, а след това и 13 химиотерапии и 2 лъчетерапии. Преди близо 3 месеца той е изписан от МБАЛ „Св. Марина", като на майка му е обяснено, че лечението се прекратява, тъй като не дава резултат - разсейките в белите дробове се увеличават.

От тогава до днес, с изключение на едно постъпване в болница за няколко дни, Мехмед си е вкъщи. В село без лекар. Дълго време детето е оставено без обезболяващи лекарства, защото в момента на изписването нямало Трамадол в болничната аптека.

От 29 май Мехмед вече е и парализиран - нова разсейка на гръбначния стълб обезчувстви крачетата му. Освен да го гледа как страда и да се разкъсва от безсилие, майка му не може да направи нищо. Той е отписан, лекарите отказват да се занимават с него.

Въпреки че във всяка епикриза стриктно е записано кога трябва да се яви на контролен преглед в болницата, в личен разговор лекуващият лекар на Мехмед - д-р Христозова, казва на майката, че това е „само формалност" и не е необходимо да води детето. Тя обаче не може да се примири с безразличието на медиците и прави запитвания в Германия и САЩ. Световноизвестна американска клиника откликва веднага. За да започне терапия, специалистите от болницата по правило очакват лекуващият лекар на детето да се свърже с тях, такава е практиката във водещите лечебни заведения по цял свят.

Д-р Христозова отказва да го направи с аргумента, че няма смисъл. Така тя лишава Мехмед от уникален шанс да се бори за живота си. Немски специалисти също правят опити да се свържат с нея, пак без успех. Д-р Христозова се обажда на майката на Мехмед и прави всичко възможно да я разубеди, защото предлаганата от Мюнстер терапия била токсична за сърцето и родителите сами трябвало да поемат риска. Майката обаче приема.

Дарик-Варна потърси д-р Христозова и след дълъг разговор тя обеща да се свърже с чуждестранните си колеги, въпреки че според нея няма смисъл. Българският лекар смята, че Мехмед трябва да продължи с палиативно лечение - поддържаща терапия, до края на дните си...колкото и каквито и да са те.