Върховният касационен съд смени ефективната присъда от 2 години и 6 месеца затвор за световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки с условна присъда. Днес бе оповестено решението на Върховния касационен съд по делото. То не подлежи на обжалване.

Върховният касационен съд определи на Стависки наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок. Съдът намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на Георги Петров и Генка Георгиева от 120 хил. лева на 100 хил. лева за всеки от тях.

Съдът намали и обезщетението на Мануела Горсова от 150 хил. лева на 90 хил. лв. Намалява се и размера на допълнително присъдената държавна такса от 5200 лева на 800 лв. Съдът потвърждава решението на Бургаския апелативен съд в останалата му част. То е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивите към решението на Върховния касационен съд са събрани в 10 страници.

ВКС записа в мотивите си, че не споделя твърдението за съществено процесуално нарушение, допуснато от апелативния съд в Бургас, поради липса на мотиви относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Фактът, че Стависки не е осъждан и размерът на определената санкция в настоящия случай правят задължителна преценката за условна присъда, смятат от ВКС.
   
Според върховните магистрати Апелативният съд в Бургас не е оценил адекватно и стремежа на подсъдимия да компенсира понесените от пострадалите неимуществени вреди с изплащането на значителни суми преди задължението му да е определено с влязъл в сила съдебен акт.
    
Обществените настроения не бива да имат решаващо значение в процеса на индивидуализация на наказанието на плоскостта на начина на изтърпяването му, тъй като те са фактор извън тези, които законодателят е предвидил  НК, са написали съдиите. Прилагането на условното осъждане с максимален изпитателен срок не противоречи и на целите на генералната превенция. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия, пише още в мотивите на съда.

Адвокатът на Максим Стависки Росен Кожухаров определи решението на съда като мъдро и справедливо: Надявахме се на такова решение, защото почти две години общественото мнение беше поляризирано в двете крайности, което е разбираемо, но от моя гледна точка, не само като адвокат, но и като човек и гражданин, ако бяхме демонстрирали строгостта на закона само спрямо Максим Стависки, това щеше в голяма степен да компрометира съдебната система, защото критиките към нея са, че знакови престъпници се разхождат на свобода, а ние ще демонстрираме справедливост и сила срещу човек, който е извършил престъпление, да, но по непредпазливост, има безукорно процесуално поведение и който стана емблематичен в България именно с поведението си след катастрофата.

На 5 август 2007 г., при шофиране с несъобразена скорост, Максим Стависки навлезе в насрещното движение и удари челно с джипа си хондата на 23-годишния Петър Петров от Сливен. При катастрофата Петър Петров загива, а неговата спътничка Михаела Горсова пострада тежко и изпадна в кома. Кръвната проба на Стависки показа 1,1 промила алкохол.