Взаимоотношенията във футбола са като в живота - сложни са. Страните са три - ръководство, отбор и публика. В различните държави те общуват по различен начин. В Англия публиката подкрепя играчите каквото и да се случва. Видяхме как реагираха феновете на Ливърпул при 4:3 за Арсенал. От "Коп" се понесе песента "Ти никога няма да крачиш сам", това е химнът им. Представяте ли си какъв отбор е това, какви сърца го обичат.


Треньорите на Манчестър Юн и Ливърпул Фъргюсън и Бенитес се карат през ден, но на мачовете си подават ръка. Не се обичат, но когато се срещат, общуват по човешки, с усмивка.
На гара Виктория победителят на англичани и французи в Първата световна война ген. Владимир Вазов е посрещнат със свалени знамена. Джентълмени са англичаните.


В Италия е същото.


В Германия феновете вдигнаха плакати "Клинсман вън", а охраната опита да им ги вземе. Мениджърът Хьонес защити привържениците и каза, че всеки има право да говори каквото му е на душата. Клинсман добави, че не му е приятно да го освиркват, но трябва да го приеме. Защото е треньор на Байерн, а Байерн се излага цял сезон. Скандали има, но омраза няма.


В България не е така. Заключват някаква врата и собственикът на Вихрен веднага скача да бие охранителя. Скъсал му синджирчето, което сигурно е най-скъпото на този човек, щом пази вратата. Шефът на другия отбор отвръща със закана да счупи мутрата на нахалника. Гостът, известен като тънък ценител на чалга певиците, не му остава длъжен и поръчва две момичета за довечера. Намеква, че е сутеньор.
И това не е от вчера. Какво беше между Батков и Томов, между Томов и Дучето. Какво се случва между запалянковците на Левски и Кокала?
Футболистите навсякъде са еднакви. И в Англия, и в Испания, и в Италия чукат певици и манекенки. Нашите не са различни, но от трибуните използват удобния случай и скандират чия жена колко ще я чукат. Не уважаваме нито себе си, нито противника. Това не са нормални отношения, това не е футбол. Това е чалга.

Цветан Ламбрев

вестник "7 дни спорт"