Днес е 1 април, известен като Денят на шегата или лъжата. Денят се отбелязва по различни начини по света, но и досега произходът му остава неясен.

Първи април, наричан понякога Ден на всички глупци, е един от най-веселите празници в годината. И макар вече да се празнува из целия свят, е трудно да се проследи кога и как точно е възникнал. Някои го свързват със смяната на сезоните, други смятат, че появата му се дължи на приемането на новия календар.

През 1983 г. агенция Асошиейтед прес съобщава, че професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин е разкрил произхода на Деня на шегата. Според него придворният шут на византийския император Константин се е похвалил, че може да управлява държавата не по-зле от господаря си. Константин му разрешил да направи това, но само на 1 април. Впоследствие обаче се оказва, че историята е измислица и Боскин си е направил първоаприлска шега с Асошиейтед прес.

Едно от разпространените схващания е, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Други препращат историята на 1 април към древния Рим,  когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шега с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало в  началото на април...

Друго разпространено схващане за произхода на празника идва от Франция и се смята, че то е най-близко до началото на  честванията на Деня на шегата. През 16-век във Франция  празнували Нова година от 25 март до 1 април.  За начало на  новата година се приемала именно тази дата.  През 1562 /според  други източници през 1582/, по време на управлението на Шарл Девети, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари.

Поради липсата на бързи средства за  комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно. След смяната на празничната дата много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея, и продължили да  празнуват на 1 април. Инатчиите и забраванковците били наречени  "глупци" и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка - като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора "априлска риба", тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.

С времето традицията да се правят шеги на 1 април е продължила и през 18-и век се е разпространила към Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа.  Първият ден от честването се е наричал "Априлски перко". Жертвите на шегата били  изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен "Опашат ден" и бил посветен на задните части. Честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело "Ритни ме отзад".

В Индия празникът се нарича Хули и се чества през март.  На  31 март се отбелязва Денят на шегите и остроумията. В Испания и Мексико празникът се чества на 28 декември и се  нарича Ден на младенците. Първоначално на този ден хората почитали паметта на избитите от цар Ирод деца от мъжки пол, но постепенно празникът се видоизменил и е бил ознаменуван с шеги и закачки. В САЩ на 1 април хората си правят шеги с близки и с  непознати. Най-невинната шега е да посочиш на някого обувките и да му кажеш: "Развързали са ти се връзките".

През 19-и век учителите се шегували с учениците, като им подвиквали "Вижте! Ято гъски!", след което сочели малчуганите с пръст. От своя  страна учениците заблуждавали другарчетата си, че нямат часове. На жертвите, хванали се на въдицата, децата викали "априлски  глупчо".

"Глупчото" според специалистите е символ на неограничени възможности. Той е невинен, тръгнал на пътешествие в незнайна посока, въоръжен единствено с убеждението, че оптимизмът ще пребъде. Той вярва, че вслушвайки се в гласа на сърцето, ще намери правилния път.

"Глупчото" освен това символизира новите и неочаквани промени в нечия неизследвана територия. Тази територията може да не е свързана непременно с физическо проявление - тя може да представлява нова творческа пътека, ново поле на изследване или изява, нова бизнес възможност. Промяната може да е приключение с начало и край, или такава, която засяга целия начин на живот, което неминуемо крие рискове. От тази гледна точка "Глупчото" е въплъщение на идеализма, импулсивното поведение, екстравагантния избор.

Героят на Том Ханкс във филма "Форест Гъмп" е най-чистото въплъщение на "Глупчото" с неговите невинност и увереност в себе си, които му помагат да се справя в някои от най-трудните житейски ситуации. Лентата проследява приключенията на Форест, които се случват паралелно с еволюцията на САЩ и развитието на страната от невинността през 50-те години, през времето на свобода и изследвания през 60-те години, до кризата и промяната през 70-те години на миналия век.

"Глупчото" вярва в живота и очаква пътят му през него да е щастлив и възнаграден. При него се наблюдава известна вяра в Бога, както и липса на страх. Понякога "Глупчото" е твърде внимателен, тъй като съзнава, че доза от чуждата негативна енергия може да му навреди. Но докато вярва в собствените си чистота и невинност, той знае, че другите не могат да му навредят и запазва детското в себе си - детето, което са били всички хора, преди изпитанията в живота да ги принудят да издигнат стени наоколо.

И тъй като пролетта също е ново начало, нека хората отпразнуват този ден, спомняйки си за закачливото дете вътре в себе си. Нека се огледат наоколо, да почерпят от чувството си за хумор и да видят живота откъм ярката му и безгрижна страна.

Първи април е ден на шегата и закачките са позволени, дори желателни. Според традицията, ако човек не успее да изиграе шега на някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого. Най-добрата първоаприлска шега е тази, на която всички се смеят, дори човекът, на чиито гръб е изиграна.

По повод първоаприлския празник Марк Твен е казал следните думи: "Първи април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината".