Австрия, Германия, Унгария, Словашката република и Словения предложиха на останалите страни,членки на ЕС, да подпишат меморандум за облекчаване на ситуацията на пазара на мляко. На проведеното на 23 март в Брюксел заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие основна тема за дискусии бе критичното положение в сектора. Производството на мляко в общността рязко се увеличава в началото на 2008 г. в резултат на повишеното търсене на световните пазари и като следствие изкупните цени падат.

За да се стигне до началото на настоящата година, когато на пазара има свръхпредлагане. „Реките от мляко и планините от масло" в повечето държави от ЕС накараха техните правителства да поискат временно да бъдат върнати старите квоти. За разлика от тях новоприсъединилите се държави, сред които и България, поискаха вместо намаляване увеличаване на националните квоти.

Сред подобни противоречия Европейската комисия се опитва да намери изход от кризата. Комисарят по земеделие Мариан Фишер Боел отхвърли предложението за блокиране на млечните квоти, за да се укротят свръхпроизводството и спадът в цените на кравето мляко. С решение на Еврокомисията от 1 март е

възобновено интервенционното изкупуване

на масло и обезмаслено мляко на прах, което според европейските регламенти може да продължи до края на август. Първите 30 хил. тона масло и 109 хил. тона обезмаслено мляко на прах вече се изкупуват на интервенционна цена. На заседанието в Брюксел бе приета възможността чрез търгове, провеждани два пъти месечно, да се изкупят още количества на установената цена. През ноември 2008 г. Еврокомисията въведе правото на частно складиране на масло, считано от 1 януари 2009 г., включително за продукти, които са произведени преди това. Срещу решението се обявиха някои страни членки, защото според тях частното складиране не бива да включва по-рано произведената продукция на мандрите. Друга мярка, подкрепяща бизнеса, е

връщането на субсидиите при експорт

в трети страни. Тe бяха спрени през юни 2007 г. заради високите цени тогава на млечните продукти. След промяната в тренда и рязкото им поевтиняване износителите от ЕС станаха неконкурентни, при това в условията на всеобща икономическа криза. Това беше основният аргумент да бъдат възстановени субсидиите при износ, но с уточнението да се прилагат не само за масло и обезмаслено мляко на прах, а и за други млечни продукти като пълномаслено мляко на прах и сирене. Преди да се наложи забраната върху тях, субсидирането на експорта се прилагаше в съответствие с правилата на Световната търговска организация, като размерът на сумата се определя според обективни пазарни критерии.

Комисарят по земеделие Фишер Боел изрази своето становище така: "Много хора бяха изненадани до каква степен цените на млякото са спаднали за изминалите месеци. По време на пътуванията си в различни държави членки говорих с много производители и опасенията им са очевидни. Сега е време Европейският съюз да им помогне. Мерките, въведени с прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика, ще дадат значителен тласък на млечния сектор, но трябва да действаме сега, защото мерките от прегледа ще се прилагат едва от следващия сезон.  Уверена съм, че предложените от мен мерки ще допринесат в голяма степен за стабилизирането на пазара на мляко и млечни продукти."

Спорът между старите и новите държави членки на ЕС завърши в полза на присъединилите се след 2004 г. В крайна сметка Еврокомисията реши да увеличава квотите за преработка на суровина с 1% всяка година. Целта е да се насърчи производството в общността.

На заседанието в Брюксел

България подкрепи решението

Този режим ще бъде прекратен през 2015 г., съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Експертите от аграрното ведомство считат, че на българските млекопроизводители може да се помогне чрез гъвкаво управление на млечния резерв. При условие че Еврокомисията разреши квотната система за краве мляко, страната може да се адаптира към бързо променящата се ситуация на пазара на мляко. Българските експерти предлагат да се даде възможност върнатото от производителите в националния млечен резерв мляко от директни продажби да се прехвърля към прерабтвателите, както и обратното. Страната настоява да бъде удължен с 18 месеца преходният период за българското мляко.

В предприсъединителния договор на България бе предвидено след края на 2009 г. мандрите да не изкупуват краве мляко, което не отговаря на европейските норми за качество. Но в момента такова е около 70% от цялото количество суровина, произвеждана у нас. Фермери предупреждават, че ако мярката за първокласното мляко не се удължи, ще трябва от началото на 2010 г. да се ликвидират над 220 хил. животни, които се отглеждат в малки ферми. По данни на аграрното министерство към 28 февруари 2009 г. в 38 879 стопанства се отглеждат над 602 хил. броя крави, мъжки животни и телета. Предстои Еврокомисията да гласува предложението на българските фермери през тази есен.

Вносно сухо мляко съсипва производителите

„Ако политиците не въздействат на правителството, за да решат проблемите ни, за изборите ще поведем стадата си към София. Досега се надявахме с преговори да получим субсидиите си, но явно ще трябва като гръцките ни колеги да протестираме докрай", заяви пред журналисти на 23 март Танчо Колев от старозагорската регионална асоциация на млекопроизводителите. Тогава бяха обявени поредните протести на фермери в страната. Но дошлите край парламента на 25 март млекопроизводители не бяха подкрепени от колегите си от Националната асоциация на животновъдите, ръководена от Бойко Синапов. Последните виждали заиграване на организацията, оглавявана от Адриан Цаконски, с политическите партии.

Още в началото на годината браншовите организации на млекопроизвотелите поискаха правителството да изпълни 16 искания, най-важните от които бяха субсидии от 20 ст. за литър краве и козе и 25 ст. за литър овче и биволско мляко. Фермерите припомниха, че през 2007 г. литър мляко се изкупуваше по 75 ст. за литър, а сега цените паднаха под 50 ст. за литър, дори в някои региони и до 35 ст.

Основната причина според тях е вносът на сухи и кондензирани млека от ЕС, които правят срива на вътрешното производство. Ако мандрите продължават да държат ниски изкупни цени на прясното мляко, до месец кризата в сектора ще се задълбочи и в бранша ще настъпят нови фалити, предупредиха недоволните фермери. Те съобщиха, че въпреки обещанията, че до края на февруари министерството на земеделието ще изплати субсидиите за качествено мляко, едва 5% от животновъдите са получили помощите. От друга страна - бавят се и директните плащания за ливади и пасища на животновъдите.

Министърът на земеделието Валери Цветанов на три пъти обещаваше изплащане на средствата, но от аграрното ведомство и фонд "Земеделие" не обясниха защо парите не се превеждат. Това бе повод протестите на млекарите да бъдат яхнати предизборно от някои политици.

Андрешко в Европа

Годишната квота за България беше 979 хил. тона мляко и тя бе договорена на база на статистическите данни от 2003 г. за производство на мляко в страната. Според председателя на Националния млечен борд Димитър Зоров „преди това обикаляхме страната и молехме стопаните да обявят произвежданото от тях прясно мляко, но те отказваха". Андрешковският манталитет обаче им направи лоша услуга и сега се оказва, че регистрираното тогава мляко е крайно недостатъчно и в националната квота може да се "вместят" малцина фермери. Регламентите на Еврокомисията за квотната система бяха въведени, за да се ограничи свръхроизводството на прясно мляко и сега за всеки продаден литър над квотата се плаща глоба от 55 ст. През последните години излишъци няма заради свитото млекопроизводство в България, констатират фермерите.