Победата на Балкан над Лукойл му реже пътя за плейофите

Твърдението в заглавието е на автора на материала, публикуван във вчерашния брой на вестник "Новинар" - Лилия Янкова, една от най-добрите баскетболистки на България в недалечното минало. Всъщност самият материал е посветен на 90-годишния юбилей на родния баскетбол и е озаглавен: Празникът - днес, радостта - от вчера.

Ето цялата статия на Лилия Янкова.

През 2009 г. българският баскетбол отбелязва няколко юбилея – 90 години на този спорт у нас, 50 г. от първата европейска клубна купа при жените на „Славия” и 25 на „Левски Спартак”, 30 г. от спечелването на купа „Лиляна Ронкети” от „сините”, а при мъжете 50 години от загубения финал за КЕШ на столичния „Академик” от АСК (Рига). И това е само част от славното минало на играта между двата коша у нас. Но когато един спорт започне да говори за успехите си само в минало време, ясно е накъде отиват нещата.

Купонът през февруари, организиран от ръководството на федерацията, събра няколко поколения състезатели, треньори, съдии – от връстника на баскетбола в България Божидар Такев, та до играчите, определени в символичните отбори за последното десетилетие. Много високопоставени гости зачетоха тържеството в приятна обстановката във Военния клуб, а разговорите неизменно се въртяха пак само около миналото.

За шефа на БФБ Михаил Михов сбирката освен пиар акция си беше и доста полезна – човекът успя на живо да види за първи път доста легенди и заслужава адмирация пожеланието му децата, които той иначе нарича баскетпродукт, да научат историята на българския баскетбол. Не е лошо обаче г-н Михов пръв да започне този урок по история, за да не стои сконфузен пред „непозната” състезателка със сребро от световно и бронз от европейско първенство например.

Нищо лично, но когато един шеф на федерация определя баскетбола не като спорт, а само като бизнес, когато без задръжки бързо и категорично обявява личното си решение, явно пренебрегвайки мнението на членовете на УС, когато за него още в началото на управлението му се говори, че е силно зависим от едни, а демонстрира надменност и авторитарност пред други, когато оставя да висят във въздуха отговори на въпроси, свързани с така болната тема финанси, когато се нареди сред незаинтересованите зрители, спокойно наблюдаващи как някаква си неидентифицирана гръцка персона души един от най-титулуваните мъжки отбори у нас – какво ли да очакваме през следващите месеци?

Сигурно гордо и навсякъде ще изтласкваме на преден план участието на мъжкия национален отбор на европейското първенство в Полша! Трябва да уважаваме успеха и да му се радваме. Но зад постигнатото от Пини Гершон и тима ни не може да се крие цяла една федерация. Ами ако не беше братското сръбско рамо?

Истина е, че мъжкото първенство отдавна не е било толкова оспорвано. Оттам и паниката в най-голямата баскетболна фирма – „Лукойл”, където само висша математика може да се справи с броенето на идващите и заминаващи си баскетболисти. Ама нали и мениджърите са хора! Както и това, че Валентин Златев свикна през последните години да отчита победата като коя поредна е.

Обаче трябваше да бъде информиран, че и в другите отбори се е появил по някой и друг допълнителен лев и към добрите български играчи са се присъединили тук и там класни чуждестранни баскетболисти. Първенството се затегна и доби цвят на истинска отборна надпревара. Все пак легна и една неприятна сянка, след като се заговори под сурдинка за сериозното присъствие на баскетбола ни в залаганията!

Иначе язък за Любо Минчев! Отборът на „Лукойл Академик” си е читав и с него начело пак можеше да си стане шампион. В гранда обаче явно не обичат неизвестността. И несигурността също. А загубата в контрола от „Балкан” направо си беше като за капак. Обаче това като нищо гарантира май 100-процентово хлопване на вратата пред ботевградчани в иначе съвсем нормалното им присъствие в плейофа като първенец в „А” група”.

Очакванията са, че страстите ще се разбушуват преди финалната права. Може би генералната репетиция ще стане още на турнира за купата на страната. Към трофей №55 апетит кой повече, кой по-скромно показват поне пет отбора. От Плевен пък обещават състезанието да се превърне в празник. Но само за тези, за които победата не е на всяка цена.

Хората са казали – шубето е голям страх. Той пълни тимовия лист и на женския състав на мощната финансова фирма – „Лукойл Нефтохимик” с чужденка след чужденка. С една-единствена цел - да се прекатури шампионът „Дунав”! В същото време „Монтана”, „Миньор”, „Рилски спортист”, „Славия”, та даже и „Берое” (изключая американката Латаша Байърс) радват чисто по български почитателите си. Както е казал шопът – пари нема, действайте! НСА и „Тони 7” пък са абсолютно аматьорски тимове и в други години нямаше да попаднат в подобна компания, но и загуба всяка седмица, пак си е добър урок за младите.