Трима от депутатите в Софийска област да се избират мажоритарно предлага БСП

О-о-о, пак БСП!!!
Тези само се чудят за какво да се съберат на лаф моабет и с каква ГЕНИАЛНА КОНЦЕПЦИЯ да блеснат!!!
Откакто се помня от тях само това се чува-РЕШЕНИЯ,ДИРЕКТИВИ,КОНЦЕПЦИИ...!Край нямат напъните им да ни убедят колко мислят за НАС!!!
СТАВАТ ВЕЧЕ ПРЕКАЛЕНО НАТРАПЧИВИ/няма да използвам по-точната дума/!!!

Независимо от това коя партия е предложила тези промени, но това е по-добрият вариант, за да можем да избираме личности, а не "умрели души". Съжалявам, че не се подкрепя такава идея и не знам какви са аргументите против?

НЕ ТРИМА! ВСИЧКИ!

има подписка в сайта на Слави Трифонов за искане на референдум относно промяната в избирателната система. Ако искаме нещо да променим пътят е само този, но не от мажоритарна в смесена, а от мажоритарна в пропорционална, за да не припарват стари муцуни пак в парламента. Те вече даказаха какво могат. Подкрепете подписката по един или друг начин.

Ох , и на този Слави не може да се вярва, че всичко прави от честно сърце и душа!!!Чуди се само какво да измисли ,за да не го изритат от BTV, а не че е голям българин, който мисли за обикновените хора!!!И той се вживява в някаква роля, но нещо му куцат импровизациите!!!

#4, Извинявайте, но нещо не Ви разбирам? Доколкото знам е точно обратното на това, което Вие пишете_ мажоритарната система е тази, при която се избират личности и много анализатори казват, че за нас е най-добра смесената система.

smurt na komunistite.da im e...b...a maik..ata na vsi4ki.

Към #4 и #6. Това е проблема при референдумите - кой разбрал, кой не разбрал - решенията ще се вземат с натежаване мнението на некомпетентните. Шукри

към #6 - имаш право,но смятам че ако е смесена система,минимум 50% трябва да се избират мажоритарно.

Слави Трифонов е най -големия боклук.

Отчетен е и друг феномен – бившите комунистически партии се представят по-добре в пропорционалния вот по партийни листи, отколкото в мажоритарния вот по едномандатни избирателни райони, за личности.

Ефектът на смесената система върху стратегиите на кандидатите и партиите всъщност се проявява истински след второто-третото й прилагане, защото им трябват опит и време да се научат да я използват. По тази причина изборите в България през 1990г не могат да дадат добър отговор за приложимостта на системата у нас, особено предвид факта, че беше използван паралелен метод.
Едно нещо обаче е ясно - кандидатите за преизбиране се стремят да попаднат в партийните листи, тъй като пропорционалната квота е по-сигурна, съответно листваните имена са по-избираеми.

Като цяло влиянията между двете компоненти на избора при чисто паралелна система са сложни и нееднозначни, но един краен ефект е неоспорим- смесените избирателни системи осигуряват по-пълно политическо представителство
СМЕСЕНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА MIXED MEMBER PROPORTIONAL (MMP)

Този тип избирателна система съдържа ефективен компенсаторен механизъм.
Избирателите гласуват мажоритарно в едномандатни райони, като подават и паралелен вот за партия. Крайният брой парламентарни мандати се определя на пропорционален принцип, според подадения брой гласове за партиите. Тези места се попълват първо от мажоритарно-избраните кандидати, а след това от партийните листи.

По този начин се изпълнява почти точно основната идея на пропорционалния избор, като в същото време се въвежда силен мажоритарен елемент.

Изкривяване на пропорционалността е възможно само, ако кандидатите на някоя партия спечелят повече места по мажоритарния вот, отколкото се полагат на партията според пропорционалния. Тези “overhang” мандати се запазват, както е в германския бундестаг например, а може и да се добавят съответен пропорционален брой места за другите класирани партии, ако се цели все пак абсолютно запазване на пропорционалността.

Пропорционалният вот може да бъде върху районни листи, както е досега в България, а може да бъде върху листи на национално ниво, което би осигурило максимална еднаквост на СМЕСЕНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА MIXED MEMBER PROPORTIONAL (MMP)

Този тип избирателна система съдържа ефективен компенсаторен механизъм.
Избирателите гласуват мажоритарно в едномандатни райони, като подават и паралелен вот за партия. Крайният брой парламентарни мандати се определя на пропорционален принцип, според подадения брой гласове за партиите. Тези места се попълват първо от мажоритарно-избраните кандидати, а след това от партийните листи.

По този начин се изпълнява почти точно основната идея на пропорционалния избор, като в същото време се въвежда силен мажоритарен елемент.

Изкривяване на пропорционалността е възможно само, ако кандидатите на някоя партия спечелят повече места по мажоритарния вот, отколкото се полагат на партията според пропорционалния. Тези “overhang” мандати се запазват, както е в германския бундестаг например, а може и да се добавят съответен пропорционален брой места за другите класирани партии, ако се цели все пак абсолютно запазване на пропорционалността.

Пропорционалният вот може да бъде върху районни листи, както е досега в България, а може да бъде върху листи на национално ниво, което би осигурило максимална еднаквост на парламентарното с електоралното пространство.
рламентарното с електоралното пространство.
Множество други предложения за промени в изборния закон циркулират в медийното пространство. За съжаление, всички те са отчаяни опити за търсене на дребно, конкретно, технологично решение за дълбоката криза на политическата система. Вместо това, време е политиците и гражданите да се замислят за принципно решение, което качествено да подобри изборния процес и да върне доверието на избирателите в основните принципи на демокрацията.

Избирателната система MMP е такова решение. Политиците са длъжни да й обърнат внимание.

Ако ви е писнало един и същ тъп филм да се повтаря 20 години, присъеденете се към тази подписка!", призовават шоуменът и екипът му.

В сайта на предаването SlaviShow.com вече е публикувана бланка, чрез която всеки желаещ може да присъедини със своя подпис и трите си имена.
Начало на инициатива за събиране на подписи за свикване на национален референдум

Цел на референдума - промяна на избирателната система

27 януари 2009 г.

Изтегли

"Уважаеми зрители, уважаеми български избиратели, обикновено нашият глас тежи на всеки четири години, когато дойде време за избори. Аз обаче мисля, че гласът на всеки български гражданин има своята тежест и през останалото време. Защото суверенът, според нашата конституция, е народът. Ние сме работодателите на българските политици. И нашият глас не тежи само на всеки четири години, а всеки ден. Затова слагам началото на инициатива за събиране на подписи за свикване на национален референдум. Целта на този референдум е промяната на избирателната система." - това заяви Слави Трифонов в шоуто от 27 януари 2009 година. Въпроси свързани с избирателната система, мълчанието от страна на институциите Президент, Народно събрание и Министерски съвет, до които на 14 януари нашият екип изпрати Открито писмо, както и проучване, доказващо желанието на българските граждани за промяна в избирателната система, Слави обсъди с колегите от Редколегията.

В предаването Слави Трифонов показа пред зрителите бланка за събиране на подписи за иницииране на Национален референдум за промяна на избирателната система. Самият той пръв сложи името и подписа си под тази подписка.

Ако мислите като нас, може да принтирате бланката и да я попълните. Вие и всеки, който би искал да се присъедини към инициативата, трябва да напишете собственоръчно трите си имена, възраст и да се подпишете. На една бланка може да се подпише един човек или повече - толкова хора, колкото са редовете в нея.
Може да ни изпращате бланките на пощенския адрес, посочен на самата бланка или да я сканирате и да ни я пратите на имейл адрес: referendum@slavishow.com

Ако ви е писнало един и същ тъп филм да се повтаря 20 години, присъединете се към тази подписка!

О, Шукри, драго ми е, че се включихте с Вашето компетентно мнение!!!
За да не се учудвате на възторга ми , ще Ви попитам:"Как е на ...?"

Действията на правителствата в демократичните държави с пропорционални избирателни системи в много по-голяма степен отразяват политическите настроения на избирателите по оста ляво-дясно.
- Одобрението към политическата система и управление на държавата е значително по-високо в страните с пропорционална система. В тези държави и разликата в одобрението към управляващите между гласувалите за тях и гласувалите против тях е много по-малка.
- В демокрациите с пропорционални системи избирателната активност е по-висока.
- В общества с дълбоки етнически или религиозни различия между отделни групи, вероятността малцинствата да влязат във властта е много по-малка при мажоритарни избори, тъй като посоката на техният вот се доминира от други фактори. При пропорционална система представянето на интересите на малцинствените групи е много по-силно.
- В демокрациите с пропорционални системи има по-малко изразено икономическо неравенство (този извод е направен чрез сравняване на дела на доходите на двадесетте процента най-богати с двадесетте процента най-бедни).
- Енергийната ефективност на икономиките в държавите с пропорционални избирателни системи е много по-добра.
- Цикличните промени във властта при изместване посоката на вота в мажоритарни избори водят до по-драстични промени в икономическата политика на правителствата, докато пропорционалното представяне резултира в по-еднопосочни и по-центристки управления, поради коалиционния характер на правителствата.
- Ефективността на икономическата политика на държавата не е еднозначно свързана с вида на политическата система. Демокрациите с пропорционална система постигат по-добра стабилност и контрол на инфлацията във времето, но други важни макроикономически показатели са почти същите както при демокрациите с мажоритарни системи. По-важното е, че по-добро държавно управление се постига при по-силна демокрация.

Изводът на Lijphart е, че демокрациите с пропорционални избирателни системи се представят като цяло по-добре от демокрациите с мажоритарни такива.

До каква степен, обаче, са приложими за България изводите на Lijphart?
Трудно можем да съдим за припокриването между правителствена политика и политически настроения на избирателите, най-малко поради абсолютно размития вече смисъл на понятията „ляво” и „дясно”. Изобщо, дистанцията между управляващи и управлявани се увеличава и превръща в бездна.
- Едва ли можем да твърдим, че държавното управление среща одобрение.
- Избирателната активност е катастрофално ниска и все повече намалява.
- Интересите на малцинствените етнически групи не се защитават, а по-скоро са прекомерно задоволени интересите на техните лидери.
- Икономическото неравенство е крещящо и поляризацията на населението по доходи е огромна.
- Енергийната ефективност на икономиката ни е отчайващо ниска.
- Икономиката влезе в някакви умерени рамки, но относителната стабилност се дължи най-вече на валутния борд.

Видно е, че нашата страна почти не показва предимствата на демокрация с пропорционална избирателна система. Затова пък в пълна степен личат основните й недостатъци- компромисни коалиционни правителства; шокиращо некадърни народни представители; липса на каква да е връзка с избирателите ... Сбъркана е или демокрацията, или избирателната система, или и двете. Но доколкото избирателната система е по-малко следствие от демокрацията, отколкото обратното, усилията трябва да се съсредоточат върху промяна на системата.
Парадоксалното в нашия случай е, че най-сериозните опасения срещу въвеждането на мажоритарна избирателна система са свързани именно с фрагментирането на парламента и промъкването на откровено частни интереси във властта (сякаш те не са вече там!). Причина за тази абсурдна от гледна точка на теорията възможност е липсата на фундамента на демокрацията – свободен избор. Абсолютно реални сценарии биха били (всъщност – са!) купуването на гласове или принудителното гласуване в някои райони.

Наближаващите избори за парламент сякаш правят малко изключение. От почти всички партийни кръгове се чуват гласове за въвеждане на някакъв индивидуален елемент в гласуването.

Преференциално гласуване
Все по-широко се застъпва идеята за преференциално гласуване или т.нар. отворени листи, по които избирателите имат възможност да посочат техния предпочитан кандидат от листата на предпочитаната партия. Очевидна е ползата от такъв вид гласуване – качеството на избраните народни представители би следвало да е по-високо, влиянието на партийните централи би било ограничено, а и ангажираността на гласоподавателите ще е по-силна.

Само че тези теоретични предимства срещат практически трудности да се проявят в България в настоящия момент.

Преференциалният елемент в гласуването е насочен към грамотните избиратели – тези, които познават процеса и самите кандидати. Когато става дума за многомандатен район обаче (като например Варна – 14 мандата), тогава листите стават толкова обширни, че на практика е невъзможно избирателите да се запознаят с всички предлагани им от тяхната партия кандидати.
Предвид гореказаното, в крайна сметка избирателите ще гласуват в полза на по-известните кандидати, а те са обикновено предпоставени от партийната централа и медиите.

На изборите за европарламент този подход беше опитан, макар и изключително осакатен с бариерата от 15%. Неуспехът на преференциалния избор беше ясен сигнал, че грамотните избиратели не могат да бъдат мобилизирани в достатъчна степен по този начин. Предвид централизирания пиар на партиите, ако достатъчен брой гласоподаватели се бяха възползвали от правото си на преференциален вот, то неминуемо щяха да бъдат излъчени кандидати, които да преодолеят високия праг.

Освен това, преференциалният вот усложнява много броенето на гласовете и удължава изборния ден, създавайки допълнителни предпоставки за машинации.

Като цяло, преференциалното гласуване би било от полза, но не може да се очаква, че то ще доведе до радикална промяна в статуквото.

Драгий/а ми #13! Като приемам със задоволство възторга Ви и чета "ферманите" на предварително добре подготвилите се преди мен гости в този форум, Ви отговарям: "Все така..." Шукри

Едва открих отговора Ви, скрит като нежно цвете в дебрите на безсмислени "фермани"!

Нали този С.Тр.оглави и митинга на 14 01 09г-видяхме резултата,провокация и бой с палки по невинни-кой ли плаща на Слави,може би Ковачки чрез ДПС.

Напоследък политици и социолози, уж загрижени за оздравяване на болната ни държава, правят какви ли не предложения. Занимават ни с някакви „консултативни референдуми" или „мажоритарни елементи" в избирателната система. Пропускат обаче най-важното - деблокиране на истинската пряка демокрация - основа на основите на народовластието.

Както е известно, демокрацията се осъществява чрез два подхода - пряка и представителна демокрация. Но сега пряката е напълно ръждясала, а представителната - само декоративна.

Най-силното средство на пряката демокрация - референдумът, вече почти две десетилетия се отхвърля, и то за изключително важни за развитието на страната ни въпроси - строителни проекти и урбанизация, природоопазване, енергетика, здравеопазване, образование, законодателство, международна политика и т.н.
Можем да си представим къде стои родината ни в рейтинга по индекс на референдумите. И това когато провеждането на референдуми в Европа е отдавна утвърдена практика. А ООН поставя референдумите и гражданските законодателни инициативи в центъра на глобалните демократични предизвикателства на ХХІ век.

ВСЪЩНОСТ, един от най-силните аргументи в подкрепа на пряката демокрация се намира в конституциите на повечето демократични държави. В Конституцията на България в чл. 1, ал. 2 се постановява принципът на народния суверенитет, според който цялата държавна власт произтича от народа и тя се упражнява от него непосредствено или чрез органите, предвидени в конституцията. Ето защо не само е желателно, но е конституционно задължително, в страната да функционира добър модел на пряка демокрация, чрез който гражданите непосредствено ще осъществяват своята власт, без необходимостта от патерналистично одобрение от страна на управляващите политически и икономически „елити”. Това обаче на практика не се случва. Защо?